Aside

Днес осъзнах колко много съм неорганизирана. Не ми остава изобщо свободно време, в което да правя нещата, които обичам. Яд ме е на себе си, че не мога да се справя и вместо да опитвам-мисля. Не предприемам действия, само размишлявам. За това искам да си поставя нова цел в живота, а именно да “изчистя” всичко непотребно от него, започвайки с графика си. 
П.П Изпитът не премина добре, колкото очаквах, но все пак ще очаквам резултатите от него скоро.

Aside

Дойде и новия ден, а коремът ми вече е свит на топка. Приготвям се за състезание на Longman по английски за ниво B2 и се надявам всичко да мине без проблеми. 

Колко струва времето

За да разбереш колко струва една година, попитай ученик, на когото му се налага да повтаря годината си в училище. За да разбереш колко струва един месец, попитай майка, която е родила преждевременно. За да разбереш колко струва една седмица, попитай редактор на седмичен вестник. За да разбереш колко струва един час, попитай двама влюбени, които очакват да се видят. За да разбереш колко струва една минута, попитай този, който е изпуснал влака си. За да разбереш колко струва една секунда, попитай този, който е претърпял катастрофа. За да разбереш колко струва една стотна от секундата, попитай носител на сребърен медал от олимпиада.
Цени всеки миг от живота си. Веднъж изминало, времето не се връща. Прекарвай го с хората, които обичаш и правейки нещата, в които си талантлив. Отдай се на всеки миг. Изживей го пълноценно и не го пропилявай. Вчерашният ден е история, утрешният-мистерия, а днешният-дар.

Aside

Та, ето ме и мен 🙂 Новата мен
Казвам се Даниела и съм на 15 години… или пък може би не трябва да започвам по този начин… може би това не е нещо, което би заинтересувало хората…

Затова нека да започна отново.

Аз съм едно момиче, може би не от толкова обикновените. Обичам да мечтая. Не се интересувам от всички онези момичешки неща. Това, което всъщност ме вълнува е смисъла на живота. Мисля, че това е причината, заради която започвам този блог, а именно за да може след време да проследя развитието си, мислите си, и всичко което ме е вълнувало и накарало да стигна до там, накъдето съм се запътила. Реших да оставя миналото зад гърба си и да отворя нова страница в живота си, в преносно и … буквално значение чрез този блог.
Та, мисля, че това е достатъчно за сега.
Да видим до къде ще стигна…